Нови участници в Студентина могат да се присъединят и през сезона.
Ако желаете да се присъедините към някой от съставите, свържете се предварително с неговия водещ, за да уточните кога е подходящо да дойдете на прослушване.
Участвайте в някой от сценичните ни проекти, с които пътуваме като общност. Можете да научите определена роля в представления на театралната трупа или танцовата компания, песен на вокалният състав или ритъм в сурдо бандата. Всеки от проектите е с различна насоченост и е отворен за млади хора, които желаят да се включат и да получат опит, както в творческите, така и в организационните дейности.
В малко село на час път от София.
“Body Intellect “(BI)
Творческа студия “Студентина” обединява артистична общност, като успешно работи с творци, студенти и млади хора, в областта на изкуството и по-специално в сферата на сценичните изкуства от основаването си през 1958г. до днес.
Студията поддържа център за сценични изкуства в Национален Студентски Дом в София и природосъобразно пространство за изкуство в малко село на час път от София.
ЕКИП
Петя Божинова е артист на свободна практика. Завършва НАТФИЗ в специалност „Танцов театър“ през 2007 г. Пътува и участва в множество работни ателиета в България, Германия, Италия, Белгия, Франция, Великобритания и др. Преподавател по съвременен танц, контактна и танцова импровизация от 2009 г ...
Ръководител на Театър – студия „Студентина“ от 2005г, където се случват множество класове и танцови работилници с гост преподаватели от Хърватия, Русия, Израел, Германия и др. Участва като танцьор и хореограф в различни международни фестивали. След неколкократни участия в работни ателиета и танцови проекти в Ponderosa dance land, започва проект за развитие на център „Българайя“ – пространство за изкуство в природата – в с. Баалин, България.
Ивайло Димитров е артист на свободна практика. Член на “Сдружение по Действителен случай”. Носител на първа награда на конкурс за съвременна българска хореография организиран от фондация ХюмАртс. Стипендиант - Данс Уеб, Виена 2011 г и Номад Данс Академи 2008 г. (обучителни програми за съвременен танц и пърформанс)...
Преподавател в НАТФИЗ – импровизация на движението. От 2004г. се занимава със съвременен танц и контактна импровизация. Негови учители са: Франческо Скавета, Нанси Старк Смит, Кърсти Симсон, Даниел Лепкоф, Росен Михайлов, Фрей Фауст, Андрю Харлууд и др.
Актьор, режисьор, визуален артист и педагог в областта на движение, глас и физически театър. Работи в Будапеща, Унгария и Хонг Конг, а в последните няколко години твори в София, България. Той съчетава своето образование като актьор и режисьор със специализации в областта на "Сценичното движение в европейския и източен театър"(НАТФИЗ) и "Съвременно изкуство и дизайн" (МоМА).
Дългогодишен изследовател и практикуващ техниките на Гротовски, и М. Чехов. Има богат опит с пантомима, акробатика, сценичен бой, жонглиране, клоунада, бойни изкуства и танцова импровизация. В момента провежда лабораторна работа по докторска дисертация на тема „Психология на жеста и поведенческо възприятие в киното и театъра“. Използва изкуството като инструмент за проучване на дълбините на човешкото съзнание, разглеждайки го в контекста на сцената и филма.
Участник и инициатор на множество проекти в областта на кино, театър, пърформанс, фотография, танцово изкуство, цирк. Част от тези проекти включват сътрудничество с: Julyen Hamilton (UK), Steve Batts (IR), Megan Bridge (US), Paolo Nani (IT), Forced Entertainment (UK), Miriam Engel (IS), Paolo Cingolani (IT), Yang Weijia (CN) David Glass (UK), L1 Asscoiation (HU), Gregory Chevallier (FR), Christian Bakalov (BE/BG), Ivaylo Dimitrov (BG), Zeroplus Danceworks (HU), Simorag DanCircus (HU), Ивайло Димитров (BG), Zornitsa Stoyanova (US/BG), Bodymeld-experimental contemporary dance platform (US/BG), Benjamin Jarett (USA), Martinus Miroto (ID), Islam Elnebishy (EGY), Adrian Newgent (NL), Michael Pettet (UK), Mehes Csaba (HU), , Petrinel Gotchev (BG), Dimitar Pentchev (CA) и много други, включително и колаборации с SinArts (HU), Workshop Foundation (HU), Japan Foundation, China Cultural Center и др.
Кристиан Гайдаров се занимава с бойни изкуства повече от 30 години.
Започнал с Джудо през 1976 г., по-късно продължава с Шотокан Карате, виетнамската школа Виет Во Дао, Мяо Дао, Ай Ки До и Тай Чи Чуан.
Бил е член на Студиен Пантомимен Театър (1981-1985) и на Студио за модерен танц "Его" към Ловешкия Драматичен Театър (1985-1987).
Преминавайки през различни движенчески школи, той стига до убеждението, че в основата на всяка техника стои едно и също - равновесието, свободата, връзката между
тялото и съзнанието. Разликите във формата се дължат на различните цели и естетически критерии.
Саша се занимава с танцова импровизация, контактна импровизация и съвременен танц от 2005 година. Участвала е в класовете на имена като Джулиън Хамилтън, Фрей Фауст, Кира Кирш, Нита Литъл, Франческо Скавета, Янел Плумент, Масако Нагучи, Давид Замбрано и други...
Реализирала е танцови импровизации, проекти и спектакли с хореографи като Юри Коняр, Изабел Шад, Християн Бакалов, Янел Плумет, Ивайло Димитров и Елена Господинова. От 2007 до 2012 участва в ежегодния международен фестивал за танцова импровизация и пърформанс „Транзит”, провеждан в Истанбул и Кападокия, Турция. От 2013 посещава редовни класове по ТАЙ ЧИ. През 2014 тя става стипендиант към програмата на ДенсУеб и става студент в програмата на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Импулс Танц”, Виена. https://www.impulstanz.com/
Георги Петков е непрофесионален танцов артист. Дейността му в областта на Съвременния танц и Контактната импровизация се концентрира много повече върху практикуване и преподаване, отколкото върху изяви пред публика. Изключение е участието му за един сезон в танцово представление “_WръZки_” 2018 г., театрална работилница “Сфумато”.
Последните пет години посещава, организира и участва в многобройни фестивали, уъркшопи, лаборатории и други събития свързани със съвременен танц, импровизация и КИ, както в България, така и в чужбина.
Учи се от известни импровизатори, хореографи и артисти като като Андрю Уос, Тамаш Бако, Александър, Андрияшкин, Йорг Хасман, Мирва Макинен, Катя Мустонен, Карл Фрост, Антъни Мидълтън, Фрей Фауст, Кира Кирш, Стийв Батс и много други.
Освен танцуване, движенческата му практика включва елементи от Йога, Тай Чи.
Вече няколко години всяка неделя организира единствените редовни контактни джемове в столицата, а и страната.
“Няколко задачи ме занимават в дейността ми, свързана с танцуване. Основната е организирането на танцов живот около непрофесионалисти, хора от разнообразни нетанцови сфери, които не само да учат, но и да имат възможност да се изразяват свободно на езика на съвеременния танц. Мисля, че този вид изкуство е твърде ценно, за да остава затворено в един, за съжаление, у нас твърде тесен кръг от хора, които са му посветили професионалния си живот. Това е причината да се занимавам основно с тази част от него, която е най-достъпна за непрофесионалиста, която му позволява да се докосне “отвътре”, активно и като практикуващ, без да е изпълнител на сцена, която има най-голям социален потенциал.
Интересуват ме основните принципи на човешкото тяло в движение, на създаването и комуникирането на смисли през движение и танц. Привлича ме възможността, която тялото в движение дава за преминаване от най-конкретни проблеми към абстрактни принципи и обратно, за изразяване на парадоксални на пръв поглед идеи и понятия, които не се чувстват комфортно облечени в думи, но лесно биват въплътени.
Форматът, който считам за най-удачен и който съм възприел за събитията, които организирам всяка неделя, е мини клас последван от отворен, свободен импровизационен джем.
Идеята ми е посетителите да имат възможност не само да повтарят показваното им от преподавател, но и самостоятелно да изявяват себе си, да бъдат не само пасивна, но и активна страна.“
СЪБИТИЯ
КАЛЕНДАР
Тук може да проверите какво се случва в студентина – класове, репетиции, лаборатории и т. н.
October 2026 |
||||||
| Mon | Tue | Wed | Thu | Fri | Sat | Sun |
|---|---|---|---|---|---|---|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
|||
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
|
12
|
13
|
14
|
15
|
16
|
17
|
18
|
|
19
|
20
|
21
|
22
|
23
|
24
|
25
|
|
26
|
27
|
28
|
29
|
30
|
31
|
|
През последните 15 години събирахме капацитет в областта на съвременния танц, като при нас водят класове и поставят представления вече признати и изявени хореографи и танцьори. Подкрепяхме и работихме съвместно с множество музиканти, като някои от тях се оказахa изключително успешни (един пример за такава група е „Оратница“). От три години събираме и подкрепяме в репетиционен процес и артисти в областта на съвременния цирк и акробатиката. Имаме 15 годишен творчески опит в танца с огън и огнени инструменти.
Желанието ни е да дадем тласък на танцова компания с професионални умения и да позволим на повече млади хора с интерес към сценичните изкуства да се присъединят към общността.
Това са проекти които подкрепят дейността ни с пространства (Звукозаписно студио, Извънградско творческо пространсво “Българайя”), проекти по финансиращи програми, които ни помагат в света на парите, партньорски организации с които работим и обменяме опит и ресурси, Виртуални проекти като КОГА КЪДЕ които спомагат за живите ни творчески срещи лице в лице.
В театър-студия “Студентина” вече повече от 10 години се провеждат джемове и класове по “Контактна импровизация”. Проектите са дългосрочни и включват провеждане всяка седмица на вечерни класове и джемове за …
Естествена Физика на танца е метод или поглед към танца, включващ техники от Контактната импровизация, танцовата импровизация и съвремененния танц. Да танцуваш, като себе си. В класовете си обръщам внимание …
Други класове и работилници в Tеатър-студия “Студентина” Театър-студия “Студентина” развива своята дейност с младите хора на България в сферата на сценичните изкуства и по-специално: танц, театър, музика, танц с …
Милуша Божинова споделя през 2003г
НАЙ-ХУБАВАТА ЧАСТ ОТ ДЕНЯ МИ БЯХЯ РЕПЕТИЦИИТЕ В “СТУДЕНТИНА”
Т.Е. “10+20+10 назад, когато си млад …”
“Честна мускетарска”
Валери Петров
Не можех да рецитирам, не можех да казвам басни, а това бяха условията за приемане на нови актьори в драматичния театър на Студентския дом. Влязох на изпита в зала 310 примряла от вълнение. Срещу мен седеше режисьорът Андрей Михайлов и тридесетина актьори, които ме гледаха втренчено. Никой не говореше. Андрей Михайлов ми каза:- Кажете баснята.
Знаех си, предварително, че ще закъсам с текста. И закъсах.
– Мога ли да погледна как беше по-нататък?
– Къде Ви е текста?
Показах им лявата си ръка, на която по пръстите и дланта бях написала късичката басня. Всички се разсмяха и Андрей Михайлов ми каза:
– Сядай тука.
И до сега съм тука. Репетирам в 312-та.
Прощапулникът ми беше в пиесата на Арбузов “В деня на сватбата”. Имах три реплики. По цял ден ги репетирах. Наградата ми бяха думите на А. Михайлов: – Да знаеш, че няма голяма и малка роля, има къса и дълга.Той репетираше до четири часа сутринта на сцената и когато някой придремваше, Андрей чупеше някой стол и викаше:
-Гледай, какво правят и другите!
Голямо чупене падна, но си заслужаваше да играя, с актьори като Панайот Влахов, Атанас Зангов, Мишо Бояджиев, Мамаша … Първите, които през 1958 г. създават драматичния театър на Централен студентски дом на културата – София. Страхотен екип бяха! И до сега, когато и да викам за помощ – идват. Андрей замина за провинцията и на негово място дойде най-хубавият човек в моя живот – кинорежисьорът Людмил Кирков. Тих и неразговорлив на пръв поглед. С много любов и добрина Кирето ни въведе в голямата магия на театъра. Стъпка по стъпка. Работехме пластика, техника на говора, етюди. Завладяваща сила бе таланта на Кирето. Петте години с него бяха моя ВИТИЗ. ВИТИЗ за актьорско майсторство, режисура и човеколюбие. Винаги усмихнат, не вика, но ако закъснееш за репетиция просто не влизаш или чакаш почивката. Бяхме много хора, но когато той говореше – муха да бръмнеше се чуваше. В “Двубой” на Вазов ми даде да играя г-жа Трифкович и с нейната реплика “Върло сум дебела” публиката ме хареса. Толкова дълга и толкова кльощава, като тогава никога не съм била. Беше луд кикот. А пък, какви актьори беше набрал! Поли Димова, Веса Недялкова, Николай Александров, Недко Панайотов … Да се скъсаш да играеш с тях. Кирето никога не сядаше в публиката по време на спектакъл. Стоеше между гащите на сцената и само го чуваме “ А така Недко, браво Недко, давай Недко, давай …” Недю беше вифаджия. Имаше подход към всеки. Колко го обичахме всички!
Една вечер нещо се бяхме разшумели преди репетиция. Той почака, почака да млъкнем и когато видя, че не се получава, стана и без дума да каже си излезе. Онемяхме. Ами, ако другия път не дойде? Хукнахме всички към дома му, жена му каза, че го няма и до десет часа го чакахме на стълбището. Не се върна до тогава и си тръгнахме. На следващата репетиция влезе с думите: -Какво става бе, деца? Видях, че не ви се репетира и отидох в Руския клуб да се видя с приятели. Нищо страшно не е станало. И почна да репетира “Мече-буболече” на Селинджър. Страхотна беше тази Павлина! Запомнила съм я, каквото и да направеше все ми действаше. Ако е тъжна, и аз съм тъжна, ако е весела и на мен ми е хубаво. За всичко я биваше. От това време най-ярки са ми Росица Кацарова /лека й пръст, умря много малка/, Мишо Ботевски, Мишо Мутафов /по-късно и четиримата станаха витизчии/, Златко Павлов, Добринка Станкова. С Павлина ни взеха “на заем” в спектакъла на ВМЕИ “Ленин” – “Студентина”. Там попаднахме в страхотен екип! Всичко си правеха сами. И текстовете техни, най-вече на Илия Атанасов /той и режисьор/ и Кръстю Мирски, заедно с актьорището Юли Тошев, Калето /Никола Алиманов/, Божидар, Пепи … Мишо Белчев започна певческата си кариера с тази постановка.
На всичките ни спектакли салонът на Студентският дом пукаше по шевовете от публика. Винаги имаше правостоящи. Беше си истински театър. Имахме си театър-майстор – бай Илия /и до сега е в Дома/, озвучител – Жеко Попов, озвучител Здравко Найденов, гардеробиерка – Леля Дочка, дърводелец – бай Цветан, две-три жени на гардероба, още толкова, за да пущат хората в салона и т.н. Било каквото било. Сега на сцената ни играе НТМ. А ние само в понеделник и то, като платим на техническия персонал. Доведохме “Веселите момчета” на ВМЕИ “Ленин” /тези от спектакъла “Студентина”/ в нашия театър. Във ВМЕИ нямаха сцена. Събрахме се, но бяхме от различни кръвни групи. Кирето тръгна да снима “Шведските крале”, Илия Атанасов го заместваше и репетираше с нас, защото неговите студенти бяха пораснали, работеха и само играеха на представления. Започнахме “Баня” на Маяковски.
Така драматичният театър се сдоби с името “Студентина”, което носи и до сега.
Годината е 1971. Дойдоха и нови хора – Деян Мачев /”Попитахме 100 човека …/, Иван Граматиков /Къро – и той после завърши ВИТИЗ/, теодор Янев – после завърши режисура и операторско майсторство, Елена Поптодорова /справка – посолството на САЩ/, Емил Иванов, Пламен Сираков, Сава Вачев, Тошко Тодоров – все големи актьори …Бате Недю играеше Победонослев на предпремиера на “Баня”. Илия Атанасов ни каза “На добър час” и слезе в публиката при маститата комисия от ЦХС. Пълен провал. Недю си забрави всичкия текст, дума не можеше да става за игра. Вифаджия. Нямаше кой да му вика “Давай, Недко, давай!” По-голям актьор от него не знам дали сме имали. Абсолютен вихър, но тогава ни провали. После репетирахме още две години “Баня” с Лозан Лозанов, като Победонослев и стана модерна работа – на две сцени във фоайето на театъра, публиката в средата … и се напред – назад … Междувременно репетирахме “Политически компас” – на и с Илия Атанасов – първото кабаретно представление в България и “Приказка за мечката, с който спектакъл играхме на фестивала в Хамбург. /До тогава вече бяхме играли в Белград, Загреб, Вроцлав, Парма/.
На този фестивал като че ли за първи път наистина ни забелязаха и започнаха да идват многото покани за участия, за къде ли не по света.
Аз останах в театъра, като худ. Ръководител, а имах само завършени факултети по история и руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. По едно постановление на МК дадоха право на филолози и актьори в театрите по чл.9 за две години задочно да завършат ВИТИЗ. Бях надхвърлила годините за актьорско майсторство. Завърших режисура. Тогава направих първата си постановка “До трети петли” по Шукшин. Дадоха ми І режисьорска категория и можех вече професионално да се занимавам с театър. Две години бях работила, като литературен сътрудник в КМПС “Димчо Дебелянов” при Георги Черняков. Срещнах много интересни хора, изчетох много поезия къде хубава, къде не толкова …
И след тези две години тогавашната директорка Ганка Константинова ме назначи като театрален специалист в ЦСДК. Заработихме в една стая с Милка Славчева – музикален специалист и Нели Димитрова – танцов специалист. Много се разбирахме и не помня някога да сме се скарали. Запазила съм прекрасни спомени за приятелство и колегиалност.
Цяла година работех за ежегодния фестивал на студентските театри. А такива имаше много. В почти всяко висше или полувисше учебно заведение имаше минимум един театър – бил той драматичен, сатиричен, куклен, пантомима или худ. слово.
Събираха се по 40 – 50 театъра на един тридневен фестивал. Играеше се на няколко сцени. Сутрин обсъждане на гледаните спектакли и от 1 часа до … спектакли. Имаше много добри представления и не толкова. Важното беше, че хората работеха с удоволствие. Всеки ректор отделяше някакви средства и имаше спектакли. На фестивала атмосферата беше страхотна, безкраен купон, сълзи на раздяла и … до другата година. За тези фестивали най-много ми е помагала Минка Иванова – счетоводителката на Дома. Посреща, настанява, храни хората и всички актьори познаваха и обичаха.
Имам и един кошмарен спомен – безкрайните оперативки и работата с КЕВ във ВУЗ.
Най-хубавата част от деня ми бяха репетициите в “Студентина”.
Играех във всички постановки на театъра, независимо дали режисирам или съм само актриса – до края на 93-та. Е, имаше и много административна работа в театъра, която ненавиждам, но така или иначе, откакто съм стъпила в “Студентина” я върша.
Почти всички директори на Дома ме подкрепяха, кой повече, кой по-малко. Янаки Русев /лека му пръст/ много ми помагаше. И като директор на ЦСДК и като директор в ЦХС.
Ганка Константинова направо си ме обичаше. Харесваше ме, като актриса, а и държеше на “Студентина”. Винаги ми подаваше ръка щом е за “Студентина”. Семерджиев беше по-тежкар, но и като директор си пееше в Академичния хор. Беше в кухнята на нещата и знаеше кое как да се направи не само в хора. Имаше и един Генади Генадиев. Пълно недоразумение, като директор. Думата изкуство /театър, танц, музика/ за него беше мръсна дума. Всички трябваше да са организационни работници, които да подпомагат и най-вече контролират и ръководят КЕВ в цялата страна. Грандиозна работа. Оперативки, командировки, командировки, опреративки …
Трудно се отървахме от Генади Генадиев.
На негово място назначиха Уляна Пачева. Изключително продуктивен човек – работохолик с усмивка на уста. Направи всичко необходимо да запази Студентския дом като самостоятелна юридическа институция и да го включи в системата на МОН.
Домът преживя всички структурни, политически и икономически трусове, които люлееха държавата.
Останах безработна за пет години. Мимолетно управляваха няколко директора под опеката на на така нареченото студентско Настоятелство. Настоятелството си заседава, ние си репетираме …
Връщам се към времето на Ганка Константинова, когато поканих Милко Стоянов в “Студентина” за постановчик на “Честна мускетарска” на Валери Петров. Той постановчик, аз режисьор и Савчика /Сава Вачев/ – пом. Режисьор. Милко може да идваше по 1 – 2 пъти в месеца на репетиции, но неговото време е едно от най-хубавото за “Студентина”. Събра се толкова кадърен народ! И Черния Сава /Саво Маринов/ и Найденчо /Найден Конов – “мама” – където и да ходехме по света при него все имаше нещо за ядене/ и Боян Бояджиев с китарата и Сашо Кръстев и Стефка и Ани и Кико /Краси филипов/ и Станьо и Стуци …
Сценограф ни беше Венелин Върбанов – много ни даваше, и все измисляше, измисляше, с какво да ни помогне. Може би заради него австрийският вестник “Фолкщиме” писа: “Не е нужно да знаеш езика на българите, за да разбереш спектакъла им”. “Честна мускетарска” беше една от най-хубавите ни постановки. Къде ли не ходихме с нея! ЦХС все не ни пуска, а ние си ходим ли ходим … Измъквахме се с помощта на Янаки русев зад гърба на Анна Тричкова – директор на ЦХС /тогава без разрешението на ЦХС никой театър не можеше да напуска страната за който и да е фестивал/.
Тя все казвала: “Само да ми падне оная русата, дългата” …
И и паднах. За първи път бях успяла да организирам платено турне на “Студентина” във Франция – Париж, Нант и Авиньон. Да, но за да излезем този път не можехме да избегнем срещата с Анна Тричкова. Трябваше да ни гледа комисия от ЦХС. Комисията щеше да гледа русенската пантомима и един друг театър с “Женско царство за Световната театрална мозайка в Канада. Гледаха ги в големия салон на Дома. И аз ги гледах и казах на Милко:
– Ние ще отидем в Канада. Само няма да си отваряш устата пред комисията.
– Ти да не си луда! Анна Тричкова ще ни изтрие, ако може! Дай да си ходим във Франция, ако ни пуснат. Другите искат да ходят в Канада. Нека си ходят там с Анна Тричкова.
– Тихо, само си мълчи, после ще говорим.
Свитата на Тричкова влезе в малката зала в 19,00 ч. видимо отегчена и изморена заедно с Севелина Гьорова за да гледа комедийният ни спектакъл “Честна мускетарска”. Анна Тричкова само си вееше ветрилото с досада и едва ли не искаше да ни каже “Свършвайте по-бързо”. В началото никой от комисията не смееше да се засмее. Да, амо по едно време Гьорова започна високо да се смее заразяващо, след нея и публиката се отпуши. Залата се заливаше от смях. Тричкова и тя започна да се смее, да неси помисли Гьорова, че тя не разбира от театър. Свитата й веднага поде и така до края на спектакъла.
Дойде време за обсъждане. Кротичко и притеснено се изхправих и казах:
– Другарко Тричкова, може ли първо да обсъдите спектакъла на “Студентина”, защото ние искаме разрешение за Франция, а след това да обсъдите спектаклите за Канада.
Че като скочи тая жена:
– Ти коя си, че да ми казваш къде ще ходи “Студентина”!!? “Студентина” ще пътува за Канада! И то с мен!
Това беше обсъждането. И ние заминахме за Канада.
В Канада успяхме да разбием леда и да я спечелим за едно трудно приятелство. Бяхме най-добрите и японците поискаха директно от Калгари да заминем за Япония на техен фестивал. – А, не! Ние в България имаме 6 000 театъра! Не може само едни и същи да пътуват!Така и не видяхме Япония. Тричкова все пак ни заобича, но приятелството ни трая два – три месеца. Свалиха я. Мисля, че все пак най-хубавия спектакъл, който Милко и Хари /Венелин Върбанов/ направиха беше “Опера за три гроша”. А великолепната музика на Панайот Славчев /лека му пръст/ беше върхът.
Този ярък Любо Златарев! Ами Нина Маринкова, Нели Горанова, Росен Пецков, Вальо Красивия! Само в “Студентина” можеше да се намерят такива актьори! Милко Стоянов казваше:
– В “Студентина” съм направил най-хубавите си неща. Тук мога да правя всичко!
След него и Възкресия Вихърова, и Галин Стоев, и Петър Тодоров направиха много добри спектакли, но те минаха метеорно през “Студентина”. Годините са 90-92-ра.
Като че ли като връх на всичко добро, което е видяла “Студентина” беше Никола Петков, тогавашен директор на “Сълза и смях”.
С неговото идване “Студентина” се превърна в Театър-студия. Неговите репетиции си бяха школа – говори и играе, играе и говори, сън не го хващаше, ако нещо не става както трябва. Умее и да пише драматургия. По негова драматургия играхме “Кармен”, “Накрай София”, “Дон Жуан и Сганарел”. Трите спектакъла направи с най-малките Стефан Филков, Тодор Тодоров, Живко Тодоров, Петя Божинова, Поля Цветкова, Мариела Пенчева, Димитър Димитров, Сашо … Все си мисля, че най-хубавата му работа все пак си остава “Един безумен ден” на Бомарше и музика на Любо Денев.
А какви актьори направи от Мирослав Христов, Деса Боева, Георги Тошев, Мария Касимова и още десетина други.
Между другото през 1996 г. Иван Станев, тогавашния директор на Дома, с помощта на Димитър Дакашев от МОН ме назначи отново на работа в Студентски дом. Никога няма да забравя това – много гладно време беше.
С Никола Петков по моя идея направихме първата си международна копродукция с актьори от университетите в Лиеж – Белгия и Грац – Австрия – “Пресичам границата”. Играхме я в София, Виена и Лиеж, където закрихме І Световен конгрес на международната асоциация на Университеските театри. Станахме нейни членове и през 1994 г. на ІІ Световен конгрес на AITU /IATU в Монреал – Канада станахме Регионален център на Балканите за Университетски театър със седалище София, Национален студентски дом /РЦБУТ/ …
През 1998 г. РЦБУТ организира І Световен фестивал на Университетските театри. Армейски приватизационен фонд пое неговото обезпечаване. Спектакллите се играха в София и Бургас. Фестивалът наистина беше много добър и в творческо и в организационно отношение. Оттогава се ползваме с голямо доверие от страна на много от членовете на AITU и особено от страна на нейния президент проф. Робер Жерме – Лиеж – Белгия. Опитахме се на два пъти да направим ІІ световен фестивал на УТ но пари не се намериха. Все още търсим пари, дано намерим. Пламен Дойнов – сегашният директор на Национален студентски дом е обещал, че ако сегашният ни проект за копродукция в Кипър е добър, Студентския дом ще финансира българската му РЦБУТ и организирания от него “Студентски център за театър и сценични изкуство”, защити няколко проекта за копродукция и с УТ от Балканите.
Ако намерим пари, пак ще поканя Никола Петков, защото имаме да му се издължаваме за поне три спектакъла напред.
И тогава може би пак ще изпея Т.Е. 10+20+10 напред, когато си млад …
16.03.2003 г.
Милуша Божинова
София /Директор на ТС “Студентина”
1971 – 2007г.
И Президент на РЦБУТ/
Ако сте талантливи и мотивирани творци в областта на театъра, съвременния танц или цирк и имате иновативен проект, който искате да осъществите, не се колебайте да се обърнете към нас!
