Георги Петков е непрофесионален танцов артист. Дейността му в областта на Съвременния танц и Контактната импровизация се концентрира много повече върху практикуване и преподаване, отколкото върху изяви пред публика. Изключение е участието му за един сезон в танцово представление “_WръZки_” 2018 г., театрална работилница “Сфумато”.
Последните пет години посещава, организира и участва в многобройни фестивали, уъркшопи, лаборатории и други събития свързани със съвременен танц, импровизация и КИ, както в България, така и в чужбина.
Учи се от известни импровизатори, хореографи и артисти като като Андрю Уос, Тамаш Бако, Александър, Андрияшкин, Йорг Хасман, Мирва Макинен, Катя Мустонен, Карл Фрост, Антъни Мидълтън, Фрей Фауст, Кира Кирш, Стийв Батс и много други.
Освен танцуване, движенческата му практика включва елементи от Йога, Тай Чи.
Вече няколко години всяка неделя организира единствените редовни контактни джемове в столицата, а и страната.
“Няколко задачи ме занимават в дейността ми, свързана с танцуване. Основната е организирането на танцов живот около непрофесионалисти, хора от разнообразни нетанцови сфери, които не само да учат, но и да имат възможност да се изразяват свободно на езика на съвеременния танц. Мисля, че този вид изкуство е твърде ценно, за да остава затворено в един, за съжаление, у нас твърде тесен кръг от хора, които са му посветили професионалния си живот. Това е причината да се занимавам основно с тази част от него, която е най-достъпна за непрофесионалиста, която му позволява да се докосне “отвътре”, активно и като практикуващ, без да е изпълнител на сцена, която има най-голям социален потенциал.
Интересуват ме основните принципи на човешкото тяло в движение, на създаването и комуникирането на смисли през движение и танц. Привлича ме възможността, която тялото в движение дава за преминаване от най-конкретни проблеми към абстрактни принципи и обратно, за изразяване на парадоксални на пръв поглед идеи и понятия, които не се чувстват комфортно облечени в думи, но лесно биват въплътени.
Форматът, който считам за най-удачен и който съм възприел за събитията, които организирам всяка неделя, е мини клас последван от отворен, свободен импровизационен джем.
Идеята ми е посетителите да имат възможност не само да повтарят показваното им от преподавател, но и самостоятелно да изявяват себе си, да бъдат не само пасивна, но и активна страна.“